СЛОВО ЗА СВ. ЙОАН РИЛСКИ

ДА ПАЗИМ СВЯТО ЗАВЕТИТЕ НА ПРЕП. ЙОАН РИЛСКИ*
Светител Серафим Софийски Чудотворец

                                                                                                      
нес светата Църква празнува паметта на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Този велик Божий угодник е едно от най-драгоценните духовни съкровища на България. Преподобни Йоан е слава и красота на Българската Църква.
Неговата благодатна светлина се разлива далеч зад пределите на Българската държава. Освен от Българската, той е почитан и от всички останали Православни църкви, и особено от Руската. В Русия има град Рилск, който е основан в чест на преп. Йоан Рилски. След завършването на Освободителната война църковните и гражданските власти в България подарили на Руската Църква десницата на великия Рилски Чудотворец, която и досега се намира в Русия.
    Ала особено се засили почитта към преп. Йоан Рилски в руската земя, когато у нас се появи великият светилник на Църквата о. Йоан Кронщадски, носещ неговото име. Благодатната слава на нашия велик пастир до голя ма степен се дължи на неговия небесен покровител преп. Йоан Рилски. Отец Йоан Кронщадски много го обичаше, подражаваше на равноангелния му живот и в знак на своето дълбоко благоговение към него съзиждаше в негова чест храмове и престоли в църквите.
    Не може да не обърнем внимание, мои възлюбени в Христа братя и сестри, на поразителното духовно сходство, което се наблюдава в живота на тези двама велики праведници. Когато бесовете нанасяли на преп. Йоан побои, а хората го оскърбявали, той понасял всичко това с кротост и смирение. Веднъж при него довели бесноват и започнали да го молят да изцели с молитвата си страдащия. И макар преподобният да бил вече удостоен от Бога с великите дарове на Светия Дух, той казал: „Кой съм аз, та да дръзна на такова дело, което превишава силите ми? Аз съм толкова грешен, че съм недостоен дори да погледна към небето”. Но те продължавали да просят молитвите му. Преподобният се съгласил, но при условие, че и другите се помолят заедно с него. И щом той издигнал ръце към Бога, злият дух веднага излязъл от бесноватия.
    Така и о. Йоан Кронщадски, подражавайки на Рилския Чудотворец и поради своето дълбоко смирение, приканвал и другите да се молят заедно с него за изцеление на болните.
    Веднъж силно го хулел и злословел четецът на катедралния храм „Св. Андрей Първозвани”, където о. Йоан беше настоятел. Кронщадският пастир вместо да изгони навън дръзкия четец, започнал да го моли да се успокои, да седне и да поговорят заедно с мир и любов. Но четецът така ругаел, че дивното смирение и ангелската кротост на о. Йоан съвсем не му въздействали. И това продължило, докато при о. Йоан не влязъл друг четец, възпитан и образован човек, който веднага възпрял грубия си съслужител с думите: "Ех ти, селяк, как смееш така да оскърбяваш своя настоятел?”.
     Дълги години о. Йоан смирено понасял непрестанни хули и клевети и от друг свой помощник - протойерей и ключар на катедралния храм „Св. Андрей”. Отец Йоан можел да помоли Св. Синод, още повече че бил негов член, да премести на друго място свещеника ключар. Праведникът обаче на никого не се оплаквал и мълчал. Когато се разболял смъртоносно, от тежките страдания той не намирал покой и молел ту да го сложат в креслото, ту - в постелята. Свещеникът ключар се разкаял, съвестта му започнала силно да го мъчи. Той тръгнал да моли за прошка о. Йоан. По това време о. Йоан седял в креслото и бил в полуунес. Когато му казали, че е дошъл отец ключарят, праведникът събрал сетните си сили, станал, доближил се до него, поклонил му се и му целунал ръка. Това голямо смирение така поразило отец ключаря, че той се облял в сълзи и се хвърлил в нозете на о. Йоан. От този момент той започнал на всички да разказва, че о. Йоан е велик Божий угодник и че такива праведници не е имало в Православната Църква от първите векове на християнството.

    Какво спасително назидание, възлюбени, трябва да извлечем за себе си от всичко казано дотук? Ако такъв светилник като о. Йоан Кронщадени е подражавал на преп. Йоан Рилски и се е учел от него на равноангелен живот, то как ние, грешните люде, да не му подражаваме, как да не се учим от неговите дивни християнски добродетели? Към това ни призовава и св. ап. Павел, казвайки: Помнете вашите наставници ... подражавайте на вярата им (Евр. 13:7). На какво по-точно трябва да подражаваме, на какво най-вече трябва да се учим от преп. Йоан Рилски? Той целият бил въплъщение на смирението. Ненапразно в началните слова на тропара в чест на преп. Йоан той е наречен основа на покаянието. А какво може да бъде основа на покаянието, ако не смирението? На Господа е било угодно да положи смирението в основата на целия наш християнски живот, ето защо Той е казал: Блажени бедните духом, защото тях-но е царството небесно (Мат. 5:3). Същото това смирение Господ изисква от нас за нашето единение с Него, като казва: Дойдете при Мене ... и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:28-29).
    Към придобиването на това смирение, и особено на смирение пред Светата Православна Църква, ни призовава преп. Йоан не само със своя живот, но и със своите писания. В достигналия до нас завет на преподобния той ни умолява свято да пазим учението на Църквата и нито на йота да не отстъпваме от него. А в посланието си до българския цар Петър той увещава него, а чрез него и всички нас, да се покоряваме на нашата Майка - Църквата, с покаяние. Ето какво смирение пред Църквата изисква от нас преп. Йоан.
    Уви! Колко рядко сред нас може да се срещне такова смирение! Колко много православни вместо със смирение се отнасят с гордост към нашата Майка, Църквата, и към нейното учение. В последно време повече от всякога отличителен белег на нашия живот е не православната, а еретическата вяра. Имам предвид множеството ереси, които разтърсват Православната Църква навсякъде.
     Така например има много православни, които вярват в Христос, а отричат съществуването на дявола. Ако обаче дяволът и неговите зли духове не съществуват, то защо в Евангелието така често се разказва как Христос изгонвал бесове от хората, как изцелявал бесновати? Освен това св. Йоан Богослов в своето Първо послание казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (i Йоан. 3:8). По такъв начин, отричайки съществуването на дявола, ние отричаме един от основните догмати на нашата вяра - идването в света на Сина Божий, за да ни изкупи и спаси от дявола, защото в такъв случай идването на Христа в света става излишно.
 

  

 
    В Символа на вярата ние изповядваме догматическата истина за Църквата, като казваме: Вярвам в Една Света Сьборна и Апостолска Църква. Мнозина от православните християни обаче потъпкват този догмат, като казват, че не само в Православната Църква човек може да се спаси, но също така и в католическата, и в лутеранската, и във всяка сектантска общност. Тези така наричани „православни християни” не искат и да знаят, че възраждащата благодат на Светия Дух, която получаваме по време на Кръщението в тайнството св. Миропомазване, действа и спасява единствено и само в Православната Църква. Както в Ноевия ковчег са се спасили от потопа само онези, които са се намирали в него, в този предобраз на нашата света Църква, така и днес само тук, в Православната Църква, и никъде другаде, ние можем да получим спасение.
    За нещастие, в Руската Църква се срещат и такива „богослови”, които твърдят, че догматите на Православната Църква, както и всяка друга наука, подлежат на развитие, изменение, унищожение и замяна с нови формулировки. А нали по своята същност нашите догмати са слова на Христос, те, както свидетелства Посланието на източните патриарси, са взети от Евангелието. Следователно да се говори, че нашите догмати подлежат на развитие, е равносилно на това, да се твърди, че думите на Христос, евангелските думи, подлежат на изменение. По такъв начин тук е налице не само стремеж за унищожаване на всички догмати на Православната Църква, но и кощунствената мисъл, че може да се изменят думите на Самия Бог, като нещо несъвършено, подлежащо на развитие, и то след като Господ е казал: Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Мат. 2^:35).
    Ние знаем какво зло представлява за Църквата модернизмът с неговия стремеж да свика VIII Вселенски събор. Пита се, защо модернистите искат да свикат този събор? За да узаконят женен епископат, да допуснат двубрачие на духовенството, да отслабят, ако не и да унищожат съвсем монашеството, да съкратят постите, празниците и продължителността на богослуженията.
    Тези модернисти, известни под името обновленци и живоцърковници, страшно разтърсваха, и то до неотдавна, Руската Църква. И едните и другите станаха виновници за големи църков ни смутове и всякакви беди в Русия. Каква гибел готвеха те на Руската Църква, се вижда от това, че обновленците подкопаваха най-главната основа на битието на Православната Църква -св. канони, защото допускаха женен епископат, двубрачие на духовенството и прокарваха други противоканонични нововъведения. Става ясно, че както едните, така и другите са искали да унищожат онова, което е било установено на седемте Вселенски събора не само от св. отци на Църквата, но и от Самия Бог - от Светия Дух, защото решенията на тези събори са били взети в изпълнение на апостолските слова: Угоено бе на Светаго Духа и нам (Деян. 15:28).
     Съхраняването от нас на православната вяра, или на църковното учение, чисто от всякакви ереси и всякакъв модернизъм, е извор на всички неизказани Божии милости към нас. А какво означава да се съхранява това учение и тази вяра? Това означава да се спазва заветът на преп. Йоан Рилски, т. е. да имаме пред нашата Православна Църква смирение, което е средство за нашето спасение и за придобиване от Бога на всички блага - и временни, и вечни.
    Затова, възлюбени, нека с всички сили се стремим да придобием това смирение, към което ни призовава великият Божий угодник и което той така желае.
    Впрочем преп. Йоан ни призовава не само към смирение пред Църквата. Той ни призовава към смирение и пред нашите ближни. С примера на своя личен живот той ни показва с какво смирение трябва да се отнасяме към недостатъците и дори към злобата на ближните против нас. 0, ако винаги помнехме и свято спазвахме това смирение на преп. Йоан! Тогава не би имало помежду ни раздори, не би имало и тези нещастия в живота ни, които така често се пораждат от нашата гордост. Ето защо св. отци на Църквата свидетелстват, че всички наши нещастия и всяко зло се допускат от Божия промисъл върху нас заради нашата гордост, заради превъзнасянето ни пред Бога и пред хората. Защото целият Божий промисъл е насочен към това - да ни смири.
    Затова, мои възлюбени в Христа чеда, нека всячески да отхвърляме своята гордост, този главен извор на всички наши пороци и беди. Нека с все сили се стремим винаги да подражаваме на смирението на преп. Йоан, великия Рилски Чудотворец, хилядолетие от чиято кончина възпоменаваме тази година.
    Заради смирението Господ ще ни дарува като побеждаваща сила над всяко зло Своята благодат, в изпълнение на словата на Свещеното Писание: Бог ... на смирени дава благодат (І Петр. 5:5; Иак. 4:6; Притч. 3:34). Тогава Господ не само ще премахне от нас всички наши нещастия, но и ще ни прослави и въздигне със Своята силна и висока десница, за да се осъществят над нас думите на св. ап. Петър: Смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време (І Петр. 5:6). И накрая заради нашето смирение Господ ще ни дарува спасение и тук, и в бъдещия живот и изцяло ще изпълни над нас думите, казани от Него чрез божествения Псалмопевец: Смирените по дух ще спаси (Пс. 33:19).
 
 
* Словото е произнесено в катедралния храм на Софийската митрополия „Св. великомъченица Неделя”, 19.X/1.XI.1946 г. по случай 1000-годишнината успението на преп. Йоан Рилски.