ПРАЗНИЦИ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ

ортологията е наука за празниците. Гръцката дума ''eorth'' означава ден, в който се чества някакво събитие, и самото тържество по този повод, а също и неработен ден. На български език празник идва от старобългарското ''praznik]'', което на свой ред произхожда от ''празен'', т. е. ден в който не се работи,свободен ден.[1] Подобен е смисълът и на думата неделя, която е ''неделови'' ден, ден, в който не се работи. В Българският тълковен речник за думата празник са дадени следните три значения: 1. Установен от държавната власт ден, в който не се работи; неприсъствен ден. 2. Ден, в който се чества някое събитие или светец. 3. [ Ден на] радост, веселие, тържество.[2] От изказаното дотук можем да обобщим, че време посветено на дадено събитие или човек е наситено с радостно, приповдигнато настроение и то рязко се отличава от делничните дни изпълнени с грижи и безпокойства. Църквата ръководена от Светия Дух, чрез своя празничен календар, преобразява обикновеното делнично време в предвкусваща извънвременна реалност на Небесното Царство. Отхвърляйки светското време, всяко събитие от миналото тя възпоменава всеки път не като веднъж изпълнено и в този смисъл приключено, а като събитие тайнствено повтарящо се. С други думи празнуването е съпричастност с отбелязаното събитие в неговата извънвремева същност. Празникът е обърнат към вечността и същевременно явява вечността във времето и събития на вечността в историята.   Християнските празници не информират за събития от миналото, а приобщават към тях в настоящето. Те правят християните участници в тези събития

           
разниците посветени на свети Йоан Рилски Чудотворец са свързани с неговото успение и пренасянето на мощите му. Успението на преподобния отец се чества на 18 август, пренасяне на мощите му от Рила в Средец се отбелязва на 19 октомври, а връщането на мощите му от Търново в Рилския манастир се празнува на 1 юли. В средновековната култура от Х до ХIХ в. на светеца са посветен значителен корпус агиографски и химнографски творби, както и занчителен брой иконографски изображения.
Св. Йоан Рилски е сред малкото личности, на която е посветено изключително богато книжовно наследство. От X до края на XVIII в. в средновековната българска книжнина и в културата на Източното православие (в книжовните средища на България, Атон, Гърция, Сърбия, Молдова, Влахия, Украйна и Русия) поколения известни и неизвестни български, гръцки, руски и сръбски творци ( Георги Скилица, Евтимий Търновски, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Даниил Рилски, поп Пунчо и други) създават ценни литературни корпуси от агиографски и химнографски съчинения, запазени в сборници с постоянен и смесен състав, пролози (Прост и Стишен), чети-минеи, панегирици, служебни минеи и други. По жанр това са проложни и пространни жития, разкази за пренасяне на мощите, „слави“, канони, служби, параклиси, малки жанрови форми (тропар, кондак, икос и др.), предания и легенди, житийни и фолклорни чудеса, икони и стенописи.
 

ай-ранното достигнало до нас житие на свети Йоан Рилски е т. нар. народно или безименно житие. Запазен е в шест преписа, като най-ранният е от ХVв. То е анонимен писмен паметник съставен през ХII век, или по-точно до 1183 година, тъй като в него не се споменава за пренасяне на мощите на св. Йоан Рилски в Унгария и за последвалото връщане в Средец. В края на житието се споменава за смъртта на светеца следното: ''Видя това [Йоан] Богослов и си отиде, а преподобният пустинножител отец Йоан почина на своето място, приготвено му от Господа, в осемнадесетия ден на месец август.''[3] За отбелязване е, че житиеписецът не посочва годината на успението (смъртта) на св. Йоан Рилски. В друга житийна творба написана от византийският сановник Георги Скилица вероятно в годините 1173-1180 г., се споменава, че светецът е починал на седемдесет годишна възраст, или както той сам пише: '' Прочее, това число и Давид определи като [предел] на човешкия живот...''[4]  Вероятно посочената година има символно значение, чрез което се цели да се покаже пълнотата на живота на светеца. В Давидовите псалми се сочи: '' Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години.'' (Пс. 89:10), а на друго място: ''кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си.'' ( Пс.54:24). Това идва да покаже, че използваната от житиеписеца възраст  има значението на получена от Бога благодат за достигане на предела на човешкия живот.  Някои от изследователите на живота на св. Йоан Рилски[5]  приемат, че годината на неговото успение е 946. Според Елена Томова годината на смъртта на св. Йоан Рилски 946 се появява с проникването на руските старопечатни книги Пролог и Святци през Късното средновековие в България (ХVII-XVIII в.).[6] Друг критичен прочит върху датата 18 август 946 г. принадлежи на И.Добрев който смята, че празникът 18 август е свързан с празника Успение на св. Богородица, като контаминация с продължаващия богородичен празник. Възникването на този празник, според автора, е по-вероятно да се свърже с ХIII в., отколкото да възлиза към Х в.[7] В съвременната ни Българска Православна Църква датата и годината на успението на св. Йоан Рилски се приема да се счита 18 август 946 г. За Православната Църква фокусът на почитта е върху събитието което се чества, а не върху самата дата. Следователно стремежът за верификация на точната дата на празнуваното събитие не е от съществено важно значение, много по-важна е литургичната памет, отколкото точните исторически знания. Ако надникнем в историята на Рилския манастир през ХХ в. ще видим с каква тържествена атмосфера е изпълнена 1946 г., когато са тържествата свързани с хиляда годишнината от успението на св. Йоан Рилски. За времето от 26 май до 1 ноември Рилския манастир е посетен от над 700 000 души. Както отбелязва игумена на манастира архимандрит Калистрат (Наков): ''Такова поклонение въобще не се помни.''[8] 
 

лужбата за 18 август е стигнала до нас по т. нар. Скопски миней от 1451 г., открита и публикувана за първи път от академик Йордан Иванов. тя не е напълно оригинална. Много от стихирите ѝ са заети от първата Рилска служба на светеца.[9]  Най-старите достигнали до нас иконографски решения на празника- Успение на св. Йоан Рилски са от ХVIII в. Едното от тях е житийна икона на светеца  от XVII или XVIII в. и днес се съхранява в Рилския манастир. Сцената с успението на рилския светец е ситуирана в долния край на иконата непосредствено под изображението на централното изображение. Другата икона свързана със събитието е от сбирката на музея на Рилския манастир и е от  XVIII в. В тази икона иконографът е изписал върху дъската самостоятелна композиция, в която са включени ангели, св. Йоан Богослов и дори един елен стоящ близо до раката с тялото на светеца.

ай-изветсният празник на св. Йоан Рилски е 19 октомври наричан от населението около Рилския манастир и Дупнишко Отчовден (Денят на отеца). Трудно може с категоричност да се посочи кое е събитието, което се отбелязва на този ден. Преобладаващото мнение е, че на 19 октомври се чества пренасянето на мощите на светеца от Рила в Средец. В народното житие на св. Йоан Рилски, както и Проложните жития от Драгановия миней и от Норовия пролог, пренасянето на мощите на светеца в Средец е станало по времето и с изричната заповед на българския цар Петър.[10]  Иван Дуйчев приема, че пренасянето на мощите е станало след цар Петър като го отнася към неговия наследник Борис II. Изследователят локализира времето на събитието между годините 969 - 972.[11] В своето съчинение за св. Йоан Рилски архим. Панталеймон Пулос извежда друга възможна версия за пренасяне на мощите му в Средец. Според него е по-вероятно мощите да са  били пренесени по времето на ''комитопулите'', т. е. синовете на Средецкия болярин Никола. За авторът е най-правдоподобно събитието да се случило преди 976 г. по времето на управлението на Средец от сина на болярина Никола - Аарон. [12]  От достигналата до нас житийна литература посветена на рилския светец единствено в житието на Георги Скилица пренасянето на мощите от Рила в Средец е отнесено към времето на византийския император Роман IV Диогнет (1068-1071 г.). Агиографът споменава, че нетленното тяло на св. Йоан Рилски било положено в църквата '' Св. апостол Лука'', която се намирала според сведението на немския пътешественик Стефан Герлах ( юни 1578 г.) близо до банята.[13] Гръцкият изследовател Димитриос Гонис приема, че ''трезвото проучване не оспорва достоверността на Георги Скилица.'' [14] Българската медиевистка Бистра Николова свързва датата 19 октомври, на която дата се чества светеца с деня на честване на св. ев. Лука (18.Х), в чиято църква са били положени мощите му. Тя приема, че събитието може да се отнесе към времето на Георги Скилица.[15] Друга трактовка на октомврийския празник на св. Йоан Рилски е свързано с пренасянето на мощите му от Средец в столица на новоосвободената българска държава - Търново през 1195 г. В своите жития св. Евтимий Търновски и анонимният автор на първото проложно житие споменават за това значително в църковния живот събитие. След превземането на Средец от цар Иван Асен I ( 1187-1196 г.) българският владетел пожелал да се пренесе раката с мощите на рилски чудотворец. Процесията била съставена от самия търновски архиепископ Василий, игумена на Рилския манастир Йоаникий с братята на манастира, и накрая 300 войници като почетен караул. Мощите били пренесени и поставени на специално изградена църква на хълма Трапезица. Според изричното споменаване на двамата житиеписци това станало през 6703 г., т. е. между 1 септември 1194 г. и 31 август 1195 г.[16]  Датата 19.X. фигурира в новите търновски месецослови от кр. на ХII в. (в т. н. Евангелски листове от Сибиу от XII-нач. XIII в., в кирилската част на Зографското евангелие от кр. на XII – първ. пол. на ХIII в., Търновско евангелие от 1273 г. и други. Според Смоленският епископ Нестор сведенията от т. нар. Галицко евангелие, писано през ХII - ХIII в., където на датата 19 октомври стои името на св. Йоан Рилски е най-ранното споменаване на почитта към светеца по Руските земи. Той свързва посоченото сведение с пренасянето на мощите му от Средец в Търново.[17] Сръбският изследовател Милош Живкович  също счита, че  на 19 октомври се чества пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Средец в Търново, то е и  главната датата на възпоменание на българския светец на сръбската богослужебна ръкописна традиция.[18] Гръцкият изследовател Димитриос Гонис е на мнение, че октомврийския празник на св. Йоан Рилски е свързан с пренасянето на мощите му от Средец в Търново.[19] Независимо от разногласията, които съществуват сред изследователите относно църковното събитие  чествано на 19 октомври към настоящия момент в съвременната празнична традиция на Българската православна църква датата се свързва преди всичко с пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Рилската пустиня в Средец. Това може да се проследи, както в официалните чествания на 19 октомври в Рилския манастир, така и нагледно да се види в неотдавна създадените стенописи в Софийската света митрополия.
 

оследният възникнал празник на свети Йоан Рилски е свързан с връщането на мощите му от Търново  в Рилския манастир през 1469 г. Събитието ни е известно от т. нар. в научната литература ''Рилска повест'' на Владислав Граматик. Авторът на повествованието описва пътя на литийното шествие от Търново към Рилската планина. Чрез посредничеството на дъщерята на сръбския деспот Георги Бранкович и вдовица на султан Мурад II (1421-1451 г.) - Мария, монасите от Рилския манастир получили разрешение от султан Мехмед II Завоевателя (1451-1481 г.) да пренесат  нетленното тяло на рилския чудотворец. Процесията пристигнала в Средец , където била посрещната с почести, а на 30 юни 1469 г. мощите били тържествено внесени в Рилската света обител. Както ни съобщава книжовника,  братството на манастира решило всяка година на 1 юли с всенощно бдение да се чества този празничен ден за обителта. За тази цел било създадено оригинално богослужебно последование от византийския благородник Димитрий Кантакузин, който присъствал на събитието и прекарал след това известно време в манастира.[20] За разлика от празника на 19 октомври, за който нямаме нито едно запазено иконографско изображение, празникът на 1 юли се радва на богата изобразителна традиция. Най-ранната достигнала до нас иконографска композиция свързана с връщането на мощите на св. Йоан Рилски е стенопис от преддверието на църквата при пещерата на светеца.  Изображението (фиг. 23)  е от 1820 г. и в нея пред стилизираното изображение на Рилски манастир, игуменът заедно с братята посрещат раката с мощите на светеца. В по-късни иконографски творби от ХIХ г.  композицията е включена в житийни икони, където тя е ситуирана под образа на св. Йоан Рилски и спрямо другите житийни сцени има доминантно в обемно изражение място. Към настоящия момент празникът на връщането на мощите на Рилския чудотворец привлича множество поклонници към неговата обител. В навечерието на 1 юли в манастирския храм се извършва всенощно бдение, в което от около 15 години взимат участие и певчески  хорове от  Румъния, които използват специално създадени за бдението химнографски и псалтикийни произведения.

  народната памет есенният празник на св. Йоан Рилски на 19 октомври заема главно място. В историческа перспектива това се дължи на начина на живот и бита на българите, в които земеделието заема основно място. Есента, когато по-голямата част от земеделската работа е завършена поклонничеството отнемащо няколко дни в път и престой в Рилския манастир става възможно.  Днес в Българската Православна Църква има множество храмове, манастири и градове, на които св. Йоан Рилски е патрон и покровител, но въпреки това, мястото където се покои нетленното тяло на светеца привлича голям брой поклонници от България и целия свят. Празника на 19 октомври не прави изключение. В него взимат молитвено и литургично участие свещенослужители и вярващи хора от всички краища на Балканите, Украйна и Русия, а бдението на празника е украсено, както с мелодичното пение на сборен български хор, така и с участието на гръцки псалти. В празничният календар на българския народ празникът на 19 октомври заема важно място наравно с  Господските, Богородичните и големите светийски празници.

 

автор: йеромонах Йоан (Пешев)

 

 

---

[1] Делипапазов. Архим. Авксентий, Еортология, изд. ИТН-Пловдив, Пловдив, 2012, с. 53

[2] Попов. Д, Български тълковен речник, изд. Наука и изкуство, София, 2007, с. 721

[3] Велинова. В, Из архивното наследство на Иван Дуйчев- Заветът на св. Иван Рилски, изд. Princeps, София, 2000, с. 94

[4] Пак там, с. 109

[5] Виж. Дуйчев. И, Рилският светец, изд. Вяра и култура, София,  1947, с. 168; Милев. И, Гръцки жития на св. Иван Рилски, сп. Духовна култура, София, 1976, с. 32 

[6] Томова. Е, Иван Рилски, https://sesdiva.eu/virtualni-stai/populiarni-sventci-avtori-proizvedeniya/item/67-sv-ivan-rilski-bg, [Електонен  ресурс към 2.01.2022г.]

[7] Цит. по Николова. Б, Монашество, манастири и манастирски живот в средновековна България, т.2, София, 2018, с. 739-740

[8] Златкова. М, Рилският манаситир в най-ново време (1944-2019), изд.  Гутенберг, София, 2020, с. 39

[9] Денев. И, Богослужебна прослава на св. Йоан Рилски, сп. Богословска мисъл, бр. 3-4,  изд. УИ ''Св. Климент Охридски'', София, 1999, с.  25

[10]  Павлов. П, Връзката  св. Йоан Рилски - Средец, Триадица, София. Възможност за богословско-историческа интерпретация, сп. Богословска мисъл, бр. 3-4,СУ''Св. Климент Охридски'', София, 1999, с. 52

[11] Дуйчев. И, пос. съч., с. 191

[12] Пулос. архим. Панталеймон, Св. Иван Рилски - Вечен небесен покровител на българския народ, УИ'' Св. Климент Охридски'', София, 1992, с. 472

[13] Велинова. В, пос. съч., с. 229, бел. 56

[14] Гонис. Д, Преподобни Йоан Рилски Въведение в богослужебните и житийни гръцки текстове, изд. Рилска света обител, 2018, с. 15

[15] Николова. Б, пос. съч., с. 743

[16] Дуйчев. И, пос. съч., с.236

[17] Нестор. еп. Смоленски, За името на свети Йоан Рилски в месецослова на Галицкото евангелие, сп. Духовна култура, кн. 10, СИ, София, 2005, с.6

[18] Живковић. М, Представе светих монаха у западном травеју Богородичине цркве у Студеници, Византолошки инситут САНУ, Београд, 2015, с. 79, [Електонен  ресурс към 7.01.2022г.], https://docplayer.gr/45643535-Predstave-svetih-monaha-u-zapadnom-traveju-bogorodichine-crkve-u-studenici.html

[19]  Гонис. Д, пос. съч., с.22

[20] Партений. еп. Левкийски, Богослужебни последования за цялата година на преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски с приложение, СИ, София, 1955, с.3