ЗА МАНАСТИРА

а  около  6 – 7  км  северозападно  от  гр.  Бобошево, в  гънките  на  планината  Бобошевски  Руен,  част от обширния планински масив на Осогово, се намира малко­ то селце Скрино – родното място на великия български светец св. Йоан Рилски. Високо над селото в близост до вековната букова гора се простира неголяма поляна, която местните хора наричат „Църковника“ и я свързват с името на светеца. В мина­лото тук е имало малък параклис. На негово място днес се из­ дига Руенската Света обител „Св. Йоан Рилски”. Над манастира навътре в гората, на около 10 минути път пеша, е разположена малка засводена с каменен зид скална ниша, която местните хора почитат като първата отшелническа пещера на светеца.

Село Скрино - родното място на св. Йоан Рилски

Параклисът в местността „Църковника“ над с. Скрино с откритите около него основи на древна църква

рез пролетта на 1995 год. е подета инициатива за построяване на храм, посветен на св. Йоан Рилски в почитаната местност „Църковника“. При извършването на изкопните работи са разкрити основите на църква с частично запазена подова настилка и множество фрагменти от сте­ нописни изображения. Вероятно тя е съществувала още през Средновековието, но не са направени допълнителни проучвания, които да потвърдят тази хипотеза. Според едно сведе­ ние от ХVI в. в близост до с. Скрино е съществувал манастир, което позволява да се предположи, че намерените църковни основи  са  част  от  манастирски  комплекс. 

 

Косвено  сведение в потвърждение на тази хипотеза са и данните от „Безименното житие на св. Йоан Рилски”, че светецът приема монашество в планината Руен, в с. Скрино, най­вероятно в близък манастир. Относно местонахождението на споменатия в „Безименното житие”  манастир  са  изказани  различни  хипотези.  Според Иван Кепов, изследовател на Бобошево и бобошевския край, тази обител е идентична с манастира „Св. Димитър” (ХV в.), намиращ се над гр. Бобошево: „първоначално манастирът „Св. Димитър” се намирал малко нещо пó на север, над с. Скрино, към Пещерата, Боровете и Св. вода, които преданията и до днес свързват с уединяването на светеца, когато напуснал род­ ното си село”. Авторът приема също така, че този манастир е един от ония, които са създадени по времето на св. княз Борис­ Михаил след  покръстването на България през 865 г. Възниква въпросът дали първоначалното местонахождение на манастира „Св. Димитър” не е именно в местността „Църковника”. За съжаление, на този етап от историческото проучване не може да се даде категоричен отговор на този въпрос.

Вероятно още преди Покръстването е съществувала малка църква, с приле­ жаща към нея манастирска сграда, които впоследствие биват разширени, но това все пак остава само едно предположение. Какво име е носил манастирът, какво е представлявал, каква значимост е имал в периода на Средновековието са въпроси, по които историята не дава своите отговори. Но онова, което би могло да се допусне, е, че той е имал съвсем скромно положение за времето си. До нас не са достигнали никакви писме­ ни данни за съществуването на обителта, освен сведението от „Безименното житие” на св. Йоан Рилски. динственото сигурно сведение за съществуването на манастир в близост до с. Скрино се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там е записано, че манастирът „Св. Отец“ и с. Скринино (дн. с. Скрино) са включени в „зиамета¹  на Ферхад чауш²  в султанския двор“. В обителта живее един монах. Данъкът, който плаща на спахията, е в размер на 159 акчета. Данни за този манастир не се откриват в по­късни документи, което позволява да се допусне, че вероятно той с течение на времето е запустял. Причината за западането на манастира вероятно е свързана, от една стра­ на, с липсата на монаси и лошото икономическо състояние на обителта, а от друга страна е напълно възможно тя да е раз­ рушена  от  разбойници  или  природно  бедствие  в  района. В Кюстендилския санджак през периода XV—XVII в. основни монашески центрове, които привличат търсещите монашеско житие са големите манастири Осоговски, Лесновски, Пшински, а в нахия Дупница това е Рилският манастир. Тези манастири, освен че притежават обширни земеделски владения, се ползват и от данъчни облекчения, към тях се насочват многобройните поклоници и дарители, не само от местното население, но и от по­далечни места. А това са все предпоставки, които създават известна стабилност и възможност за развиване на различни стопански и книжовни дейности. Но съдбата на мно­ жеството малки манастири в Кюстендилския санджак, сред които и обителта край с. Скрино от този период, е съвсем раз­ лична. В много от тях няма населници и вероятно местното на­ селение се грижи за поддръжката на храма и манастира, като обработва манастирските земи и плаща съответните налози. Вероятно с течение на времето жителите на дадено селище ус­пяват да включат манастирските имоти към своето землище, което довежда  до  запустяване на  манастирските  постройки. За такива обители се съди от запазените местни топоними —„Манастирище”,  „Църквище”  и  др.,  които  се  срещат  често в този регион. Обикновено местното население съхранява традицията на такива места да се правят курбани на дадения светец. Например, местното население от с. Скрино и околните села запазва традицията да се събира в местността „Църковника” на Отчовден (19 октомври, денят, в който се чества паметта на св. Йоан Рилски).
В споменатия  регистър  от  1570/73  г.  е  посочен  и Бобошевският манастир „Св. Димитър”, което за нас е ясно доказателство, че в периода на османското владичество в този район съществуват два манастира – „Свети Отец” край с. Скрино  и  „Св.  Димитър”  край  Бобошево.  Бобошевският манастир  е  включен  в  т.нар.  „вакъфска  част”³    на  регистъра. Обителта се намира в мюлк4   на Есмихан Султан, нахия Дупница, и към него не са посочени никакви данъци. Това предположение се потвърждава и от намерените в района на днешния Руенски манастир множество парчета от керамични съдове и железни клинци, които не са по­ранни от ХV в. заключение трябва да се каже, че вероятно средновековната обител, в която св. Йоан Рилски приема иночество,  посоченият  манастир  „Св.  Отец”  в  регистъра  за Кюстендилския санджак от 1570/73 г., и откритите през 1995 г. основи на храм в местността „Църковника” над с. Скрино са идентични, но поради липсата на неоспорими доказателства, поне за момента, това е само хипотеза, която се надяваме в бъдеще да намери своето потвърждение.
 

Скицата  на откритите основи на древна църква
е направени през 1995 г. и е предоставена от арх. Анелия Параскова

 

акто по­горе беше посочено, народното предание свързва местността „Църковника“ над с. Скрино и намиращата се над нея в гората Пещера с името на своя прочут съселянин – св. Йоан Рилски. Това е залегнало в основата на под­ етата през 1995 г. инициатива да бъде въздигнат храм, носещ името на св. Йоан Рилски. През лятото на същата година, след като основите на стария храм са открити, на 20 август Негово Преосвещенство Драговитийският епископ Йоан – игумен на Рилския манастир, извършва чина на полагане на основен камък на новостроящ се храм.

Негово Преосвещенство Драговитийският епископ Йоан, архимандрит Евлогий понастоящем
Адрианополски епископ и игумен на Рилския манастир и архимандрит Виталий – брат на обителта, извършват чина на полагане на основен камък на новостроящ се храм

С помощта на много дарители от страната и чужбина, сформираният Инициативен комитет започва строителството на храма, чийто проект е дело на арх. Анелия Параскова и инж. Геновева Райнова. През 1997 г. към новостроящия  се  храм  е  създадено  църковно  настоятелство, под председателството на сестринството на Ресиловския манастир „Покров Богородичен“. Изграждането на църквата е завършено през следващата година, като негово Преосвещенство Траянополският епископ Иларион извършва непълното ѝ освещаване. Иконостасът е дело на Симеон Тошев от с. Полена, общ. Симитли, а иконостасните икони са изписани от Борис Донев от гр. Благоевград. През 1999 – 2000 г. към новопостроения храм е започнато изграждане на монашеско крило, което в кратки срокове успешно е завършено през 2001 г. С благословението  на  Негово  Светейшество  Максим  Митрополит Софийски  и  Патриарх  Български  на  28  юли  2003  г.  за  игумен на новоизграждащия се манастир е назначен йеромонах Поликарп, който управлява обителта до 2008 г. На 19 ноември 2003 г. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Николай извършва пълното освещаване на храма. През същата година са положени основите на ново манастирско крило, което с помощта на много дарители е завършено през 2005 г. През следващата 2006 г. към манастирските крила е започнато изграждането на нова сграда. С благословението на Негово Светейшество Максим Митрополит Софийски и Патриарх Български през 2008 г. за игумен на обителта е назначен йеромонах Йоан. През 2011 – 2012 г. е изградена камбанария към манастирския храм. А през 2014 г. вляво от портала на манастира е устроен малък външен параклис, посветен на св. Богородица Скоропослушница. Освен този параклис и основния манастирски храм, посветен на св. Йоан Рилски, в манастирските сгради се намират и два параклиса, посветени на Благовещение и на св. Йоан Предтеча.
 

 

Параклисът пред портата на манастира посветен на св. Богородица Скоропослушница

 

 

Параклисът посветен на всички свитии

 

Манастирският храм и камбанарията

Обителта  отбелязва  своите  манастирски  празници три пъти в годината – на  1 юли, когато се празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир (1469 г.), на 18 август, когато се чества Успението на св. Йоан (946 г.), и на 19 октомври, когато се възпоменава пренасянето на мощите на св. Йоан от Рилския манастир в Средец (около 969 г.).