ОТ СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
ойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28), казва божественият глас, подразбирайки или тамошния, или тукашния покой. Приканва ни, увещавайки да отхвърлим от себе си бремето на многото притежания, давайки ги на нуждаещите се, да отхвърлим множеството грехове, които произтичат от многостяжанието, чрез благотворителност и изповед и да се устремим към кръстоносния живот на монасите. Затова онзи, който е решил да подчини себе си на Христа и се стреми да живее в нищета и без разсейване, наистина е достоен за удивление и облажаване.Но умолявам, нека не прави това, без да е изпитал себе си, нека не си представя, че животът му ще е лек и че спасението ще бъде без борба. По-добре нека преди това се упражнява да бъде изкусен в търпението на телесни и душевни скърби, та да не би като бъде въвлечен в неочаквани борби, да се окаже безсилен да противостои на дошлите изпитания и посрамен и осмян да се устреми обратно към онова, от което преди е бягал; да се върне в света с осъждане за душата си, ставайки съблазън за мнозина, давайки повод на всички да мислят, че е невъзможно да се живее в Христа. Опасността от това знаете всички вие, които четете Евангелието. То казва: За него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия малките (Лук. 17:2). Защото той ще подлежи на осъждане не само като воин, който е избягал от своята част, но и като убиец на онези, които е отвърнал от този път. Нека не уверява себе си с душепагубни мисли, че и като живее в света, може да умилостиви Бога с добри дела -това за него е невъзможно[1] . Защото, който не е могъл да издържи на борбата с врага в неразсеяния подвижнически живот, ще може ли да напредне в някоя добродетел в многогрешния живот, управляван от самия враг? Но такъв дори да благоустрои живота си, все пак няма да избегне осъждането за това, че е оставил Христа - подобно на учениците, споменати в Евангелието, за които Божественият евангелист свидетелства: мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него, като казвали - тежки са тия думи, кой може да ги слуша (Йоан. 6:66, 60).
Затова и човеколюбивият Бог, Който се грижи за спасението ни, е дал за човешкия живот две посоки - съпружество и девство. Така онзи, който не може да понесе подвига на девството, нека встъпва в съжитие с жена, знаейки, че от него ще се иска отчет за целомъдрие и святост, за уподобяване на онези, които в съпружеството си и възпитанието на децата са живели свято. Такъв е бил в Стария Завет Аврам, който се прославил с това, че предпочел Бога и преодолявайки чувството за жалост, бил готов да принесе в жертва единствения си син. Той държал вратите на шатрата си отворени, готов да приеме идещи странници; но още не бил чул продай имота си и раздай на сиромаси (Мат. 19:21). Още повече от това са показали и много други - Иов, Давид, Самуил. Такива са били в Новия Завет Петър и другите апостоли. От всеки човек ще бъдат поискани плодовете на любовта към Бога и към ближния. За отклоняването от тази любов, както и от всички други
заповеди, всеки ще понесе наказание, както казва и Господ в Евангелието: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мат. 10:37); и още: и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик (Лук. 14:26).Съгласен ли си с това, че Евангелието е дадено и за женените? Ето, вече ти е ясно, че за послушание към Евангелието ще се поиска отчет от всички хора, били те монаси или съпрузи. За встъпилия в брак е достатъчно и това, че се извинява невъздържанието му, пожеланието му за жена и живеенето с нея. А останалите заповеди, узаконени еднакво за всички, не е безопасно да бъдат престъпвани. И Христос, когато благовестял заповедите на Отца, говорел към живеещите в света. Дори и да се случвало да отговаря на въпроси само пред Своите ученици, Той свидетелствал: А каквото вам говоря, говоря го на всички (Марк 13:37). Затова и ти, който си избрал да живееш заедно с жена, не бъди безгрижен, като че ли имаш право да се предадеш на света. Нужно е повече труд и внимание, за да получиш спасение. Защото си избрал живот всред мрежите на властта на падналите духове, имаш пред себе си много подбуди към греха и всички твои сетива ден и нощ са напрегнати с желанието за тях. Затова знай, че няма да избегнеш борбата с отпадналите духове и няма да удържиш победа над тях, без много да се потрудиш, пазейки евангелските истини. Защото, как можеш да се откажеш от битка с врага, след като живееш на самото място на бойните действия? А това място е цялата земя под небето, на която е дошъл и която обхожда като бясно куче, врагът, търсейки кого да погълне, както узнаваме от историята на Иов (Иов 2:2). Затова побързай да се обучиш за борба с него, като изучаваш изкуството на борбата от Писанието, за да не би да бъдеш победен поради незнание и да бъдеш предаден на вечен огън. Това казвам между другото за онези, които, живеейки брачен живот, без страх пренебрегват спазването на Христовите заповеди.
А ти, възлюбилият небесните устави, ревнуващият за ангелски живот, желаещият да бъдеш борец заедно със светите Христови ученици - укрепи себе си за търпение на скърбите, мъжествено пристъпи към събранието на монасите и в самото начало на своето отречение бъди твърд, за да не те увлече привързаност към сродниците по плът. Укрепвай себе си, като заменяш смъртното с безсмъртното. Когато оставяш собствеността си, бъди непреклонен и несъмнено вярвай, че каквото скриваш в пазвите на бедняците, всичко това бива изпратено на небето и ще го намериш у Бога с голяма лихва. Когато прекъсваш връзките си с приятели и близки, не скърби, защото се свързваш с Христа, Който се разпъна за тебе. А можеш ли да си представиш по-голямо приятелство от това?
Когато с Божия помощ победиш врага си в тази първа борба, не захвърляй себе си подобно на някакъв негоден съд. С отречението си от земните неща ти вече си украсил себе си пред Христа. Но тогава много внимателно и обмислено се постарай да намериш човек, който безпогрешно да върви пред тебе в избрания начин на живот, който умее да ръководи вървящите към Бога. Той трябва да е украсен с добродетели, собствените му дела да свидетелстват за любовта му към Бога, да познава Божественото писание, да не е разсеян, сребролюбив, с много грижи, а безмълвник, боголюбив, обичащ нищетата; да не е гневлив, злопаметен, а силен в назиданието на сближаващите се с него; да не е тщеславен, високомерен, лъжлив, изменчив, и нищо да не предпочита пред Бога. И ако намериш такъв, предай му себе си, като пренебрегнеш и отхвърлиш настрана всяка своя воля, за да станеш чист съсъд и да пазиш влаганото в тебе добро. А ако оставиш в себе си някоя от предишните свои страсти, тогава и вложеното в теб добро ще превърнеш в оцет и ще бъдеш изхвърлен като негоден съсъд.
Това е втората борба с противника на нашето спасение. Защото добрите учители дават добри уроци, а лошите - разбира се - лоши. Когато лукавият ни противник не успее да ни убеди да си останем в светската суета и погибел, той бърза да ни убеди да не се отдаваме на строг живот, да не предаваме себе си на такъв човек, който изважда пред очите ни нашите грехове и ги поправя. Лукавият ни убеждава да поверим себе си на някой от страстните славолюбци, който удовлетворява собствените си страсти под предлог, че трябва да снизхожда към живеещите заедно с него. По такъв начин той неусетно ни прави отново многострастни, оплита ни в собствените ни вериги на греха. А ако повериш себе си на човек, украсен с много добродетели, тогава ще станеш наследник на благата, които са у него, и ще бъдеш много блажен пред Бога и пред хората. Но ако щадиш тялото си и намериш учител, който е снизходителен към твоите страсти, или по-точно, който пада заедно с тебе, тогава напразно си подел подвига на отричането от света. Защото си се предал на страстен живот, взел си сляп водач и се приближаваш към ямата: ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата, доста е за ученика да бъде като учителя си (Мат. 15:14,10:25). Това казва словото Божие и то не греши. Трябва да живееш според подвижническия закон, иначе няма да бъдеш увенчан, както е казал Апостолът: Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по пра вилата (2 Тим. 2:5).
Затова, ако по Божия благодат намериш (а ако потърсиш, непременно ще намериш) учител по добри дела, внимавай да не правиш нещо въпреки неговата воля. Защото всичко, което се прави без него, е равносилно на кражба и светотатство, водещо към смърт, а не към полза, дори и на тебе да ти се струва добро. Ако е добро, тогава защо се прави тайно, а не открито? Изследвай помислите си, които чрез добри дела те довеждат до кражба и чрез добронамерено на външен вид непослушание те подготвят за лоши дела. Не желай да извършваш заклинания над зверовете, след като си неопитен в заклинанията; защото, когато призоваваш към себе си змиите и те се увият около тебе, а ти не можеш да се съпротивляваш, тогава сам ще бъдеш безпощадно поразен от тях. Не се уповавай на плътското благородство и не търси почести, защото плътският човек не възприема онова, що е от Божия дух (1 Кор. 2:14).
Не се опитвай да изменяш нещо от установленията на добрия живот и със своеволието си да правиш спънки на подвизаващите се, а ти сам да трупаш бреме от грехове. Не прави това нито чрез по-мека постеля, нито чрез
дрехите, обувките и другите принадлежности. Не искай промяна на храната, която не съответства на отшелническия живот, нито желай по-спокойно и чисто ръкоделие. Защото всичко това - не само когато го правиш, но и когато го желаеш - няма да доведе до добри последствия. Ако не разпознаеш навреме дяволското коварство във всичко това и не го отсечеш от сърцето си, то ще те доведе до отпадане от живота в Христа. Обратно, ако положиш в сърцето си, че ти си най-низък и най-грешен измежду хората, че си странник и пришълец и само поради съжаление си приет от отреклите се преди тебе от света, тогава се стреми да бъдеш последен от всички и на всички роб. Това, последното, а не първото, ще ти донесе почест и истинска слава.Дръж ушите си отворени за послушание и ръцете си готови да изпълняват; устата ти нека бъде мълчалива, а сърцето - внимателно. Бъди ленив за празнословие, а благоразумен и ученолюбив в спасителното слушане на Божественото Писание. Нека слушането на светски разкази бъде за тебе горчива храна, а сладък мед - беседата с преподобни мъже. Бързай да подражаваш на тези, които преди тебе са се подвизавали с добрия подвиг, а не се заемай сам да учиш всекиго. Старай се да успяваш в основните добродетели и да не пренебрегваш по-малките добродетели. Не пренебрегвай никой свой грях, макар и да е най-малък, но побързай да го поправиш с покаяние, макар мнозина да съгрешават с големи или малки грехове и да остават неразкаяни.
Не бъди съдия на чуждите падения. За тях има праведен Съдия, Който ще въздаде всекиму според делата му (Рим. 2:6). Ти внимавай за себе си и доколкото ти стигат силите, облекчавай своя товар (т.е. греховете - б. пр.). Който увеличава товара си, той сам и ще го носи. Спасението е в покаянието, а неразумието е смърт за покаянието.
Крий себе си от суетни люде, а най-често показвай себе си пред Бога. Доколкото зависи от тебе, отбягвай всяко излизане в обществото, за да избегнеш разсеяността на сърцето. Само щом излезеш от килията и вече оставаш въздържанието, потапяш се в света, срещаш блудница, която омайва слуха ти с лъстивите си думи, погледа ти - с красивото си лице, вкуса ти - с различни лакомства и така като с въдица те довежда до себе си. След това се притиска към тебе и те обхваща в обятията си и разслабва у теб постоянството и любовта към въздържанието. По този начин тя постепенно те откъсва от добродетелния живот и те развращава. И дори ако с Божия помощ успееш да избягаш от нейните мрежи то макар и да се завърнеш в килията си, вече не си такъв, какъвто си излязъл, а си разслабен, болен. Нямаш склонност към никакво добро дело и само след дълго време си способен да се върнеш към предишните си навици. В помислите ти ще те безпокоят желание и за единия, и за другия живот. Само след много труд душата ти ще може да удържи победа. Затова, ако поради някакви обстоятелства ти се наложи да излезеш от килията, облечи се в бронята на страха Божий, дръж здраво щита на Христовата любов и въздържанието и така преодолявай нападенията на похотите. След като бъде удовлетворена необходимостта ти, връщай се без ни най-малко да се бавиш, но лети бързо назад - подобно на невинна гълъбица - към спасителния ковчег, от който си бил изпратен, като носиш в устата си Христовата милост[2] . По такъв начин убеждавай помислите си, че на никое друго място не е възможно за тебе спасителното спокойствие. <...>
Най-много пази сърцето си (Притч. 4:23). Както крадците ден и нощ непрекъснато се прокрадват към златото и го отмъкват неочаквано, така гледай и врагът да не те измами с прародителския грях и да не те изгони бързо от рая. Този, който чрез храната откъснал Адам от живота и който се надявал така да хване и Иисус, още по-малко ще се посвени и на теб да подхвърли тази първа причина за злото, знаейки колко е силна тази отрова. Защото страстта на чревоугодието обикновено проявява силата си не в много ястия, а в желанието за тях, макар и да ядеш малко. Затова, ако желанието да вкусиш нещо малко е толкова силно, че те хвърля в страстта на чревоугодието, тогава то лесно ще те предаде на смъртта. Както водата тече разделена в множество канали и прави да зеленее мястото около каналите, така и страстта на чревоугодието, ако се е разляла в сърцето ти, ако е напоила всички твои сетива и подхранва гора от пороци, ще превърне душата ти в обиталище на зверовете. Виждал съм мнозина обхванати от страсти, да бъдат изцерявани, но между тях не съм виждал нито един, който е свикнал да яде тайно от другите или който угажда на корема си. Напротив, всички такива хора или оставят подвижническия живот и биват развратени от света, или се опитват да се скрият между подвижниците и със сластолюбието си да оказват услуга на дявола. Защото те са лъжци, хора, които много се кълнат; те престъпват клетвите си, обичат да прекословят, да отмъщават, да викат; те са скъперници, но за храната не жалят средства, оплакват се от своята участ, любопитни са, радват се на тъмните дела и охотно противодействат на всеки похвален начин на живот. За да прикрият страстта на чревоугодието си, те вършат множество злини. Такива хора, макар външно да са между спасяващите се, според делата си са между осъдените. Чревоугодието предало Адам на смърт и причинило гибел на света. Заради чревоугодието Ной е бил осмян, Хам е бил проклет, Исав е бил лишен от правото си на първородство и се сродил с хананейците, Лот
станал мъж на дъщерите си, а на самия себе си - зет и тъст; бащата станал съпруг, а дядото баща, нарушавайки във всички отношения границите на естеството. Чревоугодието е направило и израилтяните поклонници на идолите, довело ги до там, че телата им паднали в пустинята (Числ. 14:29). Чревоугодието и едного от пророците, изпратен от Бога да изобличи нечестивия цар, направило храна за дивия звяр. И този, на когото не могъл да отмъсти цар Иеровоам при всичкото си царско могъщество, той същият бил уловен чрез измамата на стомаха и претърпял жалка смърт (3 Царств. 13:23, 24). А пророк Даниил победил стомаха си и станал управител в халдейското царство, като бил поразител на идолите, унищожител на змея, повелител на лъвовете, пророк на Божието въплъщение, тълкувател на съкровените тайни. Тримата свети момци, като се показали по-високо от удоволствието на стомаха, пренебрегнали царския гняв и безстрашно дръзнали да влязат в страшната горяща пещ, която разпалил цар Навохудоносор. Те явили нищожността на обоготворения златен образ и този образ, който дълго време служел на сатаната за поругание на Божията слава, сега те взели като трофей и принесли на собствения си Владика; заставили най-враждебно настроения цар и цялото му богопротивно войнство заедно с всички твари да песнословят Бога. Ще кажа накратко: ако овладееш стомаха си, ще бъдеш обитател в рая, а ако не го овладееш, ще станеш плячка на смъртта. Бъди сигурна съкровищница на добродетелите и ключ за нея нека ти бъде езикът на твоя духовен отец. Нека той отваря устата ти, за да приемеш хляб; нека той и да я затваря. Не вземай за съветник змията, която вместо ключ, иска да те улови със съвет - да вкусиш нещо, па макар и само с езика си. Пази се от греха на тайно-яденето. Ако той може да те улови с нещо малко, тогава и напълно ще те победи и ще те държи в окови.Не обръщай ушите си към всеки разприказвал се и не отговаряй на всеки бъбривец в беседи, които не съответстват на целта на твоето подвижничество. Бъди слушател на добрите поучения и с размишления за тях охранявай сърцето си. Пази слуха си от светски разкази, за да не затъне душата ти в кал. Не се опитвай да слушаш какво говорят другите и не промушвай главата си пред беседващите, та и сам да не бъдеш осмян, а и тях да не направиш злоречиви. Не бъди любопитен и не искай да видиш всичко, за да не задържиш в сърцето си гнойните страсти. Според нуждите си гледай, според нуждите си слушай, според нуждите си говори, според нуждите си отговаряй.
Пред по-висшестоящите не се осмелявай да седнеш веднага. А ако те поканят да седнеш, не сядай до тях, но се постарай да намериш наоколо някое по-нискозначително място за да те прослави Бог за смирението. Ако те попитат нещо отговаряй с благопристоен и смирен глас, а ако не те питат-пази мълчание. Когато питат другиго, стисни устата си, та да не би езикът, принуждаван от невярното сърце, да се изпусне и да уязви някого от строгите подвижници, а самия тебе да свърже с веригите на укора. Като седиш, не слагай единия си крак върху другия - това е знак за невнимателност, за разсеяност на душата. Ако разговаряш с по-нискостоящ от себе си, или той те пита нещо, не му отговаряй небрежно, не оскърбявай Бога с презрението към брата си. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Притч. 17:5), казва притчата. Утешителното слово да предшества всички други твои думи и да потвърждава любовта ти към ближния. Предлагай това слово и в средата, и в края на разговора със светло лице, за да доставиш наслада на твоя събеседник. За всеки успех на твоя ближен се радвай и прославяй Бога, защото неговите успехи са твои, а твоите - негови. Не се стреми към първо място и предни седалища (Мат. 23:6). По-добре търси за себе си последното място, за да чуеш друже, премести се по-горе (Лук. 14:10). На трапезата лявата ти ръка да не безчинства и да не взима връх над дясната, а да стои в покой; в краен случай нека помага на дясната.
Устата ти всякога да е готова за молитва и до последната молитва стой в събранието на молещите се, като считаш за огромна загуба преждевременното оставяне на молитвата. Когато ядеш, за да подкрепиш тялото си, седиш на масата докато не удовлетвориш потребностите си и не би оставил трапезата без някаква сериозна причина. Тогава не трябва ли още повече да се стараеш да стоиш до края на времето за духовно хранене и да подкрепяш с молитва душата си? Защото колкото се различава небето от земята, небесното от земното, толкова се различава душата от тялото. Душата е подобие на небето, защото в нея обитава Господ. А плътта е от земята, на която живеят смъртните човеци и безсловесните животни. Затова съобразявай телесните си нужди с часовете за молитва и се приготви да не слушаш помисъл а, който те отвлича от молитвеното правило. Демоните имат обичай да ни подбуждат с благовиден предлог да се отлъчваме от часовете за молитва, та по благовиден начин да ни отдалечат от спасителната молитва. Не казвай за извинение: боли ме глава, или боли ме стомах, като представяш неизвестни свидетели на несъществуващата болест и отслабваш в усърдието си към бдение. Напротив, извършвай тайно и още молитви, които Бог, като вижда в скришно ще ти въздаде наяве (Мат. 6:6).
Трупай печалби от съвършения живот, за да имаш скрито богатство в дни на нужда. Когато служиш на братята, прибавяй към телесния труд утешително слово в свидетелство на любовта ти към тези, на които служиш.
Прави така, та служението ти, със сол подправено (Кол. 4:6), да бъде благоприятно. Не позволявай друг да върши делата, които са възложени на тебе, за да не бъде отнета от теб наградата и дадена на другиго, за да не се прослави друг с твоето богатство, а ти да бъдеш посрамен. Делата на служението си извършвай благообразно и старателно, като че служиш на Христа. Защото е казано: Проклет, който върши нехайно делото на Господа (Иер. 48:10). Дори ако възложената служба ти се струва низша, бой се да не злоупотребиш и да допуснеш у себе си превъзнасяне и презрение, защото сам Бог гледа към тебе. Служението на братята е велико дело и то може да ти даде небесното царство. То е мрежа от добродетели, хванала в себе си всички Божии заповеди, а на първо място най-превъзходната добродетел - смирението. То донася със себе си още много блага, а след това и думите: гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте (Мат. 25:35,36). Особено много се печели, когато длъжността се изпълнява със смирено мнение за себе си, без превъзнасяне, гняв и ропот.Съревновавай се с онези, които живеят правилно и записвай делата им в сърцето си. Искай да бъдеш един от малцината - защото доброто е рядко и затова малцина влизат в Царството Небесно. Не мисли, че ще се спасят всички, които живеят в килии - и добрите и лошите. Всъщност не е така. Мнозина пристъпват към достойния за похвала живот, но не мнозина приемат върху си неговото иго. А Царството Небесно принадлежи на онези, които насилват себе си и насилници го грабят (Мат. 11:12). Такова е евангелското слово. Под насилване то разбира изнуряването на тялото, което Христовите ученици търпят доброволно, както и отречението от собствените си желания, от телесния покой, както и спазването на всички Христови заповеди. Затова, ако искаш да грабнеш Царството Божие, употреби насилие; наведи главата си под игото на Христовото служение, надени неговия ярем на шията си и нека той измъчва врата ти. Усъвършенствай себе си с добродетелни трудове, пост, бдение, с послушание, безмълвие, псалмопение, с молитва, сълзи, ръкоделие, с понасянето на всяка скръб, причинена ти от демоните и хората. Горделивият помисъл да не ти внуши след време да отслабиш трудовете си, та преди да излезеш от този свят, да не се окажеш лишен от добродетели и да останеш извън вратите на Царството.
Ако имаш духовен сан, не се превъзнасяй, но още повече се смирявай. Защото преуспяването на душата е преуспяване в смирението, а високомъдрието ражда лишение и безчестие. Колкото повече се издигаш в духовната йерархия, толкова повече смирявай себе си, като се боиш от примера на Аароновите синове. Познанието на благочестието е познание на смирението и кротостта. Смирението е подражание на Христа, а себепревъзнасянето, волномислието и безсрамието са подражание на дявола. Бъди подражател на Христа, а не на антихриста; на Бога, а не на Божия противник; на Владиката, а не на беглеца - роб; подражавай на милостивия, а не на жестокия, на Човеколюбеца, а не на човеконенавистника, на участниците в брачното пиршество, а не на тъмата. Не бързай да даваш заповеди на братството, за да не възложиш върху себе си бремето на чуждите грехове.Всеки ден разглеждай какво си правил, сравнявай това с направеното предишния ден и се стреми към поправяне. Преуспявай в добродетелите, за да застанеш по-близо до Ангелите. Оставай в килията си не дни, не месеци, но в продължение на много години и възпявай своя Владика ден и нощ, подражавайки на Херувимите. Ако така започнеш, така и ще завършиш, вървейки по тесния път през краткото време на подвижничеството си и по Божията благодат ще влезеш в рая със запаления светилник на душата си, радвайки се с Христа во веки. Амин.
[1] Става дума за подвижника, който се е върнал в света, а не за обикновения мирянин - б. пр.
[2] Прави се аналогия с гълъба, който Ной пуснал от ковчега, за да провери дали земята е още залята с вода, а той се върнал с маслинова клонка в клюна си. - вж. Бит. 8:8-11 - б. пр.
Из "Творения том 5", Св. Василий Велики, Славянобългарски манастир "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, 2002
Илюстрациите са част от ръкописа "Vat. lat. 375", намиращ се във Ватиканската апостолическа библиотека.
Илюстрациите са част от ръкописа "Vat. lat. 375", намиращ се във Ватиканската апостолическа библиотека.
