ЗАВЕТ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ

 

з, смиреният и грешeн Йоан, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята – постелка и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? (Пс. 115:3). Много са Неговите  благодеяния  към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на  моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, а Христовата сила, която е в мене – защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва.
    И като ви виждам днес събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове, а освен това, като предвиждам, че наскоро ще на­ стъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чеда земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравяте и неговото завещание.

ная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се по­ казва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепявате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: чедата на запустялата са много повече, отколкото на тази, която има мъж (Ис. 54:1; Гал. 4:27).
    Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставленията на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас“ (срв. Гал. 4:19). Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име, да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте и обещали пред Бога. И който престъпи или наруши нещо от него, той да бъде проклет и отлъчен от Отца и Сина и Светия Дух и да няма дял със светците, които от веки са угодили  Богу, но неговият дял да бъде с онези, които са разпнали Господа на славата, и с Неговия предател Иуда да бъде заличен от книгата на живите и да не бъде записан с праведните.
    И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехте от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения (Евр. 13:9). Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

най-­много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола (1 Тим. 6:10), който го нарича второ идолослужение (Кол. 3:5). Защото за инока богатството не е сребро и злато, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви напомням Христовите заповеди. Защото Той казва  на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се от­ рекли от света: „Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си“ (Мат. 10:9). Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който го има. Ако прочее, имаме безсъмнена надежда на Бога, Той не ще  ни остави лишени от нищо, защото Сам Той казва: „Ако жена би забравила своите чеда, то Аз не ще ви забравя“. И другаде: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33). Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият опита да изкуси чрез сребролюбието и мене – понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах  да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати понеже така помислих в себе си: Ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тем неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове – и така  се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Защото вашият Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се  нуждаете.

ито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не по плът и кръв, а против миродържителя на тъмата на този свят (Еф. 6:12). Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: „Проклет да е човекът, който се надява на човека“ и останалото (Иер. 17:5). Като изброява злините, той до­ бавя че е благословен човекът, който се надява на Господа (Иер. 17:7). „Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по­ценни от тях?“ (Мат. 6:25­26). Щом веднъж сте излезли от света, не се връщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към Небесното царство. Но и апостолът, прочее, учи да забравяме онова, що е отзад  и да се стремим към това, що е напред (срв. Филип. 3:13). Що означава, чедца мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? Нищо друго, освен да предавам всячески на глъбините на забвението всичко онова, което – излизайки заради Бога от света – сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия Основоположник, преблагия наш Бог Господа Иисуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме е леко.

както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено – единодушно, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е подготвил за онези, които Го залюбиха. Общежителното пребиваване в много неща е  по­полезно за иноците, отколкото уединеното. Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен за всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Боговдъхновеният пророк Давид го възхвалява, като казва: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!“ (Пс. 132:1). Към това прибавя и един духодвижен църковен песнописец така: „Защото в това Господ обеща вечен живот.“. Но и сам благият наш Владика Господ Иисус Христос не казва ли със Своите пречисти устни: „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото ако падне, няма кой да го вдигне“. Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява  общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други – нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък – другите части на тялото, та да се състави от всичко единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено. И когато се установи такова пребиваване и живеене според Господа, тогава и Той Сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.

е  търсете  първенство  и  началства,  но  помнете Оногова, Който е казал: „който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга“ (Марк. 10:43). Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от  свое си мнение. Ако ли пък, както казва великият наш отец и иночески наставник преподобния Ефрем Сирин, всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учи­ тели, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца и за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени, именно тези и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче Свети, запази ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и Ние“. И другаде: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно“ (Йоан 17:20­21). Така и вие бъдете едно, имайте мир помежду си, защото Той казва на Своите ученици: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“. А какъв е този Христов мир, чедца? – Той Сам отново казва, като говори: „Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан 14:27). Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И Неговият мир няма предел“ (вж. Ис. 9:7). Но и  апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и святост – с всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога“. Такъв мир, прочее, имай­ те и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия наш Владика Бога.

ко ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според Апостола (2 Тим. 2:17 слав. б.), и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън, и горко на света от съблазънта“. Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас. Но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
    Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините и в пещерите, и в земните пропасти – за които не бе достоен целият свят – но ги снабдявайте, когато може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника много може да постигне.
    Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.

ъчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата:
„Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“ да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядоха напразно своя хляб, и не само те самите се препи­ таваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда.
Защото, както казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях (Евр. 13:1­2). А Той казва: „Братолюбието да пребъдва между вас; странно­ любието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели“ (Евр. 13:1­2).
     Новопросветените люде от еднокръвен свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и заради това се нуждаят от вразумение.

ще много имах да ви говоря, възлюблени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител – на Светия и Животворящия Дух, Сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.
А сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже.
    Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от Страшния съд и мъките, които са приготвили за грешниците като мене, и Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
    Написа се в годината от създаването на света 6449 (941 от Р. Хр.), в 25­ия ден от месец март.


з, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписавам със своята ръка и потвърждавам гореказаното.

* Заветът на Св. Йоан Рилски е писмен паметник, който ни е познат днес по късни преписи от втората половина на XIX в. Сред тях безспорно  най-важен  е  т.нар.  Игуменски  препис, който сега се съхранява в библиотеката на Рилския манастир. Този препис се смята за най- пълен и въпреки че е късен, отразява най-добре особеностите на по-ранните преписи на Завета на Рилския светец. Тук поместеният превод на Завета е направен от проф. Иван Дуйчев, който използва именно Игуменския препис.