ПАСХА В СОЛОВЕЦКИЯ ЛАГЕР 1926 Г.
10 декември 2021 г.
Наоколо гора, бодлива тел, вдигнати на високи стълбове наблюдателни вишки… Множество хора са подкарани към пунктовете. Вследствие на лошите пътища, разкаляни през пролетта, лесодобивът е приключил. И над хиляда човека се връщат обратно в лагера. А той е предвиден за не повече от осемстотин човека. Постройки, които нямат това предназначение, са преправени на жилищни помещения с нарове. В останалите бараки пътеките между леглата са запълнени с нарове, двуетажните нарове са преправени на триетажни. Даже в привилегированите канцеларски бараки има двуетажни нарове и вместо шестдесет човека, сега там има сто и двадесет. Постоянно на печките ври вода, която се взема за обяда и вечерята.
Приближава Пасха. И как ми се иска, даже и в такава обстановка, да отида на служба. „Но как да стане това – си мислех, – когато и да се провреш между тълпата е трудно. Как да не запееш „Христос воскресе!” в пасхалната нощ?…” И реших да попитам моите близки. Разговарях с благодушния епископ Нектарий, епископ Митрофан, епископ Рафаил и епископ Гавриил. Бяха научили за това и отец Филумен и постоянния придружител на владика Иларион (Троицки) шахматистът отец Аркадий.
Само архиепископ Иларион и епископ Нектарий се съгласиха да изкараме пасхалната служба в недостроената пекарна, където имаше само отвори вместо прозорци и врати. Останалите решиха да извършат службата в своята барака, на третия рафт, под тавана, в съседство с помещението на ротното началство. Но аз реших да изпеем пасхалната служба вън от бараката, да можем поне в тези минути да не чуваме сквернословия.
Уговорихме се. Дойде Велика Събота. Арестантският двор и бараките бяха пълни с хора като херинга в консерва. Но ни постигна ново изпитание. Излезе разпореждане от коменданта към ротните командири да не се допуска и намек за църковна служба и от осем часа вечерта да се преустанови движението между ротите. С печал за това известие ми съобщиха епископите Митрофан и Гавриил. Но въпреки това аз настоявах: „Все пак да се опитаме да устроим службата в пекарната.” Епископ Нектарий веднага се съгласи, а архиепископ Иларион каза с неохота, но все пак да го събудим в дванадесет вечерта.
В дванадесет се отправих към бараката, където се намираше владика Нектарий. Вратата беше широко отворена и аз, влизайки, се срещнах с дневалния.
- Забранено е да се пускат от другите роти!
Аз се спрях нерешително, добре че владика Нектарий ме очакваше.
Отправих се към владика Иларион. Влизайки стремително в бараката, минах покрай дневалния, който се оказа донякъде познат и добронамерен към мен.
- Ако обичате, по-бързо вършете, каквото ще вършите и си тръгвайте. Имаме заповед…
Аз му кимнах с глава и отидох до владика Иларион, който, изпънал се с целия огромен свой ръст, спеше. Бутнах го по ботушите и той се приповдигна.
- Време е – му казах шепнешком.
Цялата барака спеше. Излязох.
В очакване ме посрещна владика Нектарий. Скоро към нас се присъедини владика Иларион и заедно тихо се отправихме зад бараките. В края на пътеката стоеше недовършената пекарня с отвори за прозорци и врати. Шмугнахме се вътре един по един. Влизайки вътре, избрахме такава стена, която най-добре би ни скрила от погледите на минаващите по пътеката и плътно се приближихме към нея; отляво – владика Нектарий, в средата – владика Иларион, а аз – отдясно.
- Започвайте – промълви владика Нектарий.
- Утренна ли?- попита владика Иларион.
- Не, всичко, както се полага, с полунощница - отвърна владика Нектарий.
- Благословен Бог наш… – тихо произнесе владика Иларион.
- Волною морскою… – запяхме полунощницата.
И странно, странно отговаряха в нашите сърца тези пленяващи мотиви. „…Гонителя, мучителя под землею скривша…” И цялата трагедия на преследващия фараон в тази особена обстановка се чувстваше от нашите сърца така остро както никога. Бяло море с бяло ледено покривало, греди за пода, на които ние стояхме, както на клира, страх да не бъдем забелязани от надзирателите. А сърцето дишаше радост, че се извършва пасхалната служба, въпреки строгия указ на коменданта.
Изпяхме полунощницата. Архиепископ Иларион даде начало на утренната.
- Да воскреснет Бог и разточатся врази его… – не каза, а прошепна, взирайки се в нощната мъгла владика Иларион.
Запяхме „Христос воскресе!” мислех си да плача или да се смея от радост. И така ми се искаше да си отпусна гласа на чудните ирмоси! Но ни ръководеше предпазливостта. Свършихме утренната.
- Христос воскресе!- каза владика Иларион и три пъти се целунахме. Владика Иларион даде отпуст и се прибра в бараката. Епископ Нектарий пожела да изкараме двамата и часовете. Само че аз водех службата, а владика Нектарий беше певец, както той сам пожела, защото знаеше всички песнопения и четива наизуст.
Тази пасхална служба остана в паметта на владика Иларион…През 1927 г., месец май ми писа: „Спомням си миналогодишната Пасха. Как се отличава от сегашната! Колко тържествено я изкарахме тогава!”
Да, обстановката на Пасха през 1926г. беше необичайна. Когато ние тримата я отслужвахме в недостроената пекарна, в това време там, в град Ростов, в залятия с електрическо осветление катедрален храм, при участието на чудния хор, градското духовенство извършваше също пасхалното, тържествено богослужение. Но!..Мислим, че нашата лагерна Пасха, в пекарната, без прозорци и врати, при звездно осветление, без митри и брокатни одежди, беше по-приятна за Господа, отколкото великолепната ростовска обстановка.”
Приближава Пасха. И как ми се иска, даже и в такава обстановка, да отида на служба. „Но как да стане това – си мислех, – когато и да се провреш между тълпата е трудно. Как да не запееш „Христос воскресе!” в пасхалната нощ?…” И реших да попитам моите близки. Разговарях с благодушния епископ Нектарий, епископ Митрофан, епископ Рафаил и епископ Гавриил. Бяха научили за това и отец Филумен и постоянния придружител на владика Иларион (Троицки) шахматистът отец Аркадий.
Само архиепископ Иларион и епископ Нектарий се съгласиха да изкараме пасхалната служба в недостроената пекарна, където имаше само отвори вместо прозорци и врати. Останалите решиха да извършат службата в своята барака, на третия рафт, под тавана, в съседство с помещението на ротното началство. Но аз реших да изпеем пасхалната служба вън от бараката, да можем поне в тези минути да не чуваме сквернословия.
Уговорихме се. Дойде Велика Събота. Арестантският двор и бараките бяха пълни с хора като херинга в консерва. Но ни постигна ново изпитание. Излезе разпореждане от коменданта към ротните командири да не се допуска и намек за църковна служба и от осем часа вечерта да се преустанови движението между ротите. С печал за това известие ми съобщиха епископите Митрофан и Гавриил. Но въпреки това аз настоявах: „Все пак да се опитаме да устроим службата в пекарната.” Епископ Нектарий веднага се съгласи, а архиепископ Иларион каза с неохота, но все пак да го събудим в дванадесет вечерта.
В дванадесет се отправих към бараката, където се намираше владика Нектарий. Вратата беше широко отворена и аз, влизайки, се срещнах с дневалния.
- Забранено е да се пускат от другите роти!
Аз се спрях нерешително, добре че владика Нектарий ме очакваше.
Отправих се към владика Иларион. Влизайки стремително в бараката, минах покрай дневалния, който се оказа донякъде познат и добронамерен към мен.
- Ако обичате, по-бързо вършете, каквото ще вършите и си тръгвайте. Имаме заповед…
Аз му кимнах с глава и отидох до владика Иларион, който, изпънал се с целия огромен свой ръст, спеше. Бутнах го по ботушите и той се приповдигна.
- Време е – му казах шепнешком.
Цялата барака спеше. Излязох.
В очакване ме посрещна владика Нектарий. Скоро към нас се присъедини владика Иларион и заедно тихо се отправихме зад бараките. В края на пътеката стоеше недовършената пекарня с отвори за прозорци и врати. Шмугнахме се вътре един по един. Влизайки вътре, избрахме такава стена, която най-добре би ни скрила от погледите на минаващите по пътеката и плътно се приближихме към нея; отляво – владика Нектарий, в средата – владика Иларион, а аз – отдясно.
- Започвайте – промълви владика Нектарий.
- Утренна ли?- попита владика Иларион.
- Не, всичко, както се полага, с полунощница - отвърна владика Нектарий.
- Благословен Бог наш… – тихо произнесе владика Иларион.
- Волною морскою… – запяхме полунощницата.
И странно, странно отговаряха в нашите сърца тези пленяващи мотиви. „…Гонителя, мучителя под землею скривша…” И цялата трагедия на преследващия фараон в тази особена обстановка се чувстваше от нашите сърца така остро както никога. Бяло море с бяло ледено покривало, греди за пода, на които ние стояхме, както на клира, страх да не бъдем забелязани от надзирателите. А сърцето дишаше радост, че се извършва пасхалната служба, въпреки строгия указ на коменданта.
Изпяхме полунощницата. Архиепископ Иларион даде начало на утренната.
- Да воскреснет Бог и разточатся врази его… – не каза, а прошепна, взирайки се в нощната мъгла владика Иларион.
Запяхме „Христос воскресе!” мислех си да плача или да се смея от радост. И така ми се искаше да си отпусна гласа на чудните ирмоси! Но ни ръководеше предпазливостта. Свършихме утренната.
- Христос воскресе!- каза владика Иларион и три пъти се целунахме. Владика Иларион даде отпуст и се прибра в бараката. Епископ Нектарий пожела да изкараме двамата и часовете. Само че аз водех службата, а владика Нектарий беше певец, както той сам пожела, защото знаеше всички песнопения и четива наизуст.
Тази пасхална служба остана в паметта на владика Иларион…През 1927 г., месец май ми писа: „Спомням си миналогодишната Пасха. Как се отличава от сегашната! Колко тържествено я изкарахме тогава!”
Да, обстановката на Пасха през 1926г. беше необичайна. Когато ние тримата я отслужвахме в недостроената пекарна, в това време там, в град Ростов, в залятия с електрическо осветление катедрален храм, при участието на чудния хор, градското духовенство извършваше също пасхалното, тържествено богослужение. Но!..Мислим, че нашата лагерна Пасха, в пекарната, без прозорци и врати, при звездно осветление, без митри и брокатни одежди, беше по-приятна за Господа, отколкото великолепната ростовска обстановка.”
Свещеник Павел Чехранов (1875-1961)
Източник: https://pravoslaven-sviat.org
Източник: https://pravoslaven-sviat.org