СЛОВО ЗА СВ. ЙОАН РИЛСКИ
ДА ПАЗИМ СВЯТО ЗАВЕТИТЕ НА ПРЕП. ЙОАН РИЛСКИ*
Светител Серафим Софийски Чудотворец
Светител Серафим Софийски Чудотворец
нес светата Църква празнува паметта на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Този велик Божий угодник е едно от най-драгоценните духовни съкровища на България. Преподобни Йоан е слава и красота на Българската Църква.Неговата благодатна светлина се разлива далеч зад пределите на Българската държава. Освен от Българската, той е почитан и от всички останали Православни църкви, и особено от Руската. В Русия има град Рилск, който е основан в чест на преп. Йоан Рилски. След завършването на Освободителната война църковните и гражданските власти в България подарили на Руската Църква десницата на великия Рилски Чудотворец, която и досега се намира в Русия.
Ала особено се засили почитта към преп. Йоан Рилски в руската земя, когато у нас се появи великият светилник на Църквата о. Йоан Кронщадски, носещ неговото име. Благодатната слава на нашия велик пастир до голя ма степен се дължи на неговия небесен покровител преп. Йоан Рилски. Отец Йоан Кронщадски много го обичаше, подражаваше на равноангелния му живот и в знак на своето дълбоко благоговение към него съзиждаше в негова чест храмове и престоли в църквите.
Не може да не обърнем внимание, мои възлюбени в Христа братя и сестри, на поразителното духовно сходство, което се наблюдава в живота на тези двама велики праведници. Когато бесовете нанасяли на преп. Йоан побои, а хората го оскърбявали, той понасял всичко това с кротост и смирение. Веднъж при него довели бесноват и започнали да го молят да изцели с молитвата си страдащия. И макар преподобният да бил вече удостоен от Бога с великите дарове на Светия Дух, той казал: „Кой съм аз, та да дръзна на такова дело, което превишава силите ми? Аз съм толкова грешен, че съм недостоен дори да погледна към небето”. Но те продължавали да просят молитвите му. Преподобният се съгласил, но при условие, че и другите се помолят заедно с него. И щом той издигнал ръце към Бога, злият дух веднага излязъл от бесноватия.
Така и о. Йоан Кронщадски, подражавайки на Рилския Чудотворец и поради своето дълбоко смирение, приканвал и другите да се молят заедно с него за изцеление на болните.
Веднъж силно го хулел и злословел четецът на катедралния храм „Св. Андрей Първозвани”, където о. Йоан беше настоятел. Кронщадският пастир вместо да изгони навън дръзкия четец, започнал да го моли да се успокои, да седне и да поговорят заедно с мир и любов. Но четецът така ругаел, че дивното смирение и ангелската кротост на о. Йоан съвсем не му въздействали. И това продължило, докато при о. Йоан не влязъл друг четец, възпитан и образован човек, който веднага възпрял грубия си съслужител с думите: "Ех ти, селяк, как смееш така да оскърбяваш своя настоятел?”.
Дълги години о. Йоан смирено понасял непрестанни хули и клевети и от друг свой помощник - протойерей и ключар на катедралния храм „Св. Андрей”. Отец Йоан можел да помоли Св. Синод, още повече че бил негов член, да премести на друго място свещеника ключар. Праведникът обаче на никого не се оплаквал и мълчал. Когато се разболял смъртоносно, от тежките страдания той не намирал покой и молел ту да го сложат в креслото, ту - в постелята. Свещеникът ключар се разкаял, съвестта му започнала силно да го мъчи. Той тръгнал да моли за прошка о. Йоан. По това време о. Йоан седял в креслото и бил в полуунес. Когато му казали, че е дошъл отец ключарят, праведникът събрал сетните си сили, станал, доближил се до него, поклонил му се и му целунал ръка. Това голямо смирение така поразило отец ключаря, че той се облял в сълзи и се хвърлил в нозете на о. Йоан. От този момент той започнал на всички да разказва, че о. Йоан е велик Божий угодник и че такива праведници не е имало в Православната Църква от първите векове на християнството.
Какво спасително назидание, възлюбени, трябва да извлечем за себе си от всичко казано дотук? Ако такъв светилник като о. Йоан Кронщадени е подражавал на преп. Йоан Рилски и се е учел от него на равноангелен живот, то как ние, грешните люде, да не му подражаваме, как да не се учим от неговите дивни християнски добродетели? Към това ни призовава и св. ап. Павел, казвайки: Помнете вашите наставници ... подражавайте на вярата им (Евр. 13:7). На какво по-точно трябва да подражаваме, на какво най-вече трябва да се учим от преп. Йоан Рилски? Той целият бил въплъщение на смирението. Ненапразно в началните слова на тропара в чест на преп. Йоан той е наречен основа на покаянието. А какво може да бъде основа на покаянието, ако не смирението? На Господа е било угодно да положи смирението в основата на целия наш християнски живот, ето защо Той е казал: Блажени бедните духом, защото тях-но е царството небесно (Мат. 5:3). Същото това смирение Господ изисква от нас за нашето единение с Него, като казва: Дойдете при Мене ... и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:28-29).
Към придобиването на това смирение, и особено на смирение пред Светата Православна Църква, ни призовава преп. Йоан не само със своя живот, но и със своите писания. В достигналия до нас завет на преподобния той ни умолява свято да пазим учението на Църквата и нито на йота да не отстъпваме от него. А в посланието си до българския цар Петър той увещава него, а чрез него и всички нас, да се покоряваме на нашата Майка - Църквата, с покаяние. Ето какво смирение пред Църквата изисква от нас преп. Йоан.
Уви! Колко рядко сред нас може да се срещне такова смирение! Колко много православни вместо със смирение се отнасят с гордост към нашата Майка, Църквата, и към нейното учение. В последно време повече от всякога отличителен белег на нашия живот е не православната, а еретическата вяра. Имам предвид множеството ереси, които разтърсват Православната Църква навсякъде.
Така например има много православни, които вярват в Христос, а отричат съществуването на дявола. Ако обаче дяволът и неговите зли духове не съществуват, то защо в Евангелието така често се разказва как Христос изгонвал бесове от хората, как изцелявал бесновати? Освен това св. Йоан Богослов в своето Първо послание казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (i Йоан. 3:8). По такъв начин, отричайки съществуването на дявола, ние отричаме един от основните догмати на нашата вяра - идването в света на Сина Божий, за да ни изкупи и спаси от дявола, защото в такъв случай идването на Христа в света става излишно.
Към придобиването на това смирение, и особено на смирение пред Светата Православна Църква, ни призовава преп. Йоан не само със своя живот, но и със своите писания. В достигналия до нас завет на преподобния той ни умолява свято да пазим учението на Църквата и нито на йота да не отстъпваме от него. А в посланието си до българския цар Петър той увещава него, а чрез него и всички нас, да се покоряваме на нашата Майка - Църквата, с покаяние. Ето какво смирение пред Църквата изисква от нас преп. Йоан.
Уви! Колко рядко сред нас може да се срещне такова смирение! Колко много православни вместо със смирение се отнасят с гордост към нашата Майка, Църквата, и към нейното учение. В последно време повече от всякога отличителен белег на нашия живот е не православната, а еретическата вяра. Имам предвид множеството ереси, които разтърсват Православната Църква навсякъде.
Така например има много православни, които вярват в Христос, а отричат съществуването на дявола. Ако обаче дяволът и неговите зли духове не съществуват, то защо в Евангелието така често се разказва как Христос изгонвал бесове от хората, как изцелявал бесновати? Освен това св. Йоан Богослов в своето Първо послание казва: Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (i Йоан. 3:8). По такъв начин, отричайки съществуването на дявола, ние отричаме един от основните догмати на нашата вяра - идването в света на Сина Божий, за да ни изкупи и спаси от дявола, защото в такъв случай идването на Христа в света става излишно.