ЗА МАНАСТИРА

а  около  6 – 7  км  северозападно  от  гр.  Бобошево, в  гънките  на  планината  Бобошевски  Руен,  част от обширния планински масив на Осогово, се намира малко­ то селце Скрино – родното място на великия български светец св. Йоан Рилски. Високо над селото в близост до вековната букова гора се простира неголяма поляна, която местните хора наричат „Църковника“ и я свързват с името на светеца. В мина­лото тук е имало малък параклис. На негово място днес се из­ дига Руенската Света обител „Св. Йоан Рилски”. Над манастира навътре в гората, на около 10 минути път пеша, е разположена малка засводена с каменен зид скална ниша, която местните хора почитат като първата отшелническа пещера на светеца.

Село Скрино - родното място на св. Йоан Рилски

Параклисът в местността „Църковника“ над с. Скрино с откритите около него основи на древна църква

рез пролетта на 1995 год. е подета инициатива за построяване на храм, посветен на св. Йоан Рилски в почитаната местност „Църковника“. При извършването на изкопните работи са разкрити основите на църква с частично запазена подова настилка и множество фрагменти от сте­ нописни изображения. Вероятно тя е съществувала още през Средновековието, но не са направени допълнителни проучвания, които да потвърдят тази хипотеза. Според едно сведе­ ние от ХVI в. в близост до с. Скрино е съществувал манастир, което позволява да се предположи, че намерените църковни основи  са  част  от  манастирски  комплекс. 

 

Косвено  сведение в потвърждение на тази хипотеза са и данните от „Безименното житие на св. Йоан Рилски”, че светецът приема монашество в планината Руен, в с. Скрино, най­вероятно в близък манастир. Относно местонахождението на споменатия в „Безименното житие”  манастир  са  изказани  различни  хипотези.  Според Иван Кепов, изследовател на Бобошево и бобошевския край, тази обител е идентична с манастира „Св. Димитър” (ХV в.), намиращ се над гр. Бобошево: „първоначално манастирът „Св. Димитър” се намирал малко нещо пó на север, над с. Скрино, към Пещерата, Боровете и Св. вода, които преданията и до днес свързват с уединяването на светеца, когато напуснал род­ ното си село”. Авторът приема също така, че този манастир е един от ония, които са създадени по времето на св. княз Борис­ Михаил след  покръстването на България през 865 г. Възниква въпросът дали първоначалното местонахождение на манастира „Св. Димитър” не е именно в местността „Църковника”. За съжаление, на този етап от историческото проучване не може да се даде категоричен отговор на този въпрос.

Вероятно още преди Покръстването е съществувала малка църква, с приле­ жаща към нея манастирска сграда, които впоследствие биват разширени, но това все пак остава само едно предположение. Какво име е носил манастирът, какво е представлявал, каква значимост е имал в периода на Средновековието са въпроси, по които историята не дава своите отговори. Но онова, което би могло да се допусне, е, че той е имал съвсем скромно положение за времето си. До нас не са достигнали никакви писме­ ни данни за съществуването на обителта, освен сведението от „Безименното житие” на св. Йоан Рилски. динственото сигурно сведение за съществуването на манастир в близост до с. Скрино се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там е записано, че манастирът „Св. Отец“ и с. Скринино (дн. с. Скрино) са включени в „зиамета¹  на Ферхад чауш²  в султанския двор“. В обителта живее един монах. Данъкът, който плаща на спахията, е в размер на 159 акчета. Данни за този манастир не се откриват в по­късни документи, което позволява да се допусне, че вероятно той с течение на времето е запустял. Причината за западането на манастира вероятно е свързана, от една стра­ на, с липсата на монаси и лошото икономическо състояние на обителта, а от друга страна е напълно възможно тя да е раз­ рушена  от  разбойници  или  природно  бедствие  в  района. В Кюстендилския санджак през периода XV—XVII в. основни монашески центрове, които привличат търсещите монашеско житие са големите манастири Осоговски, Лесновски, Пшински, а в нахия Дупница това е Рилският манастир. Тези манастири, освен че притежават обширни земеделски владения, се ползват и от данъчни облекчения, към тях се насочват многобройните поклоници и дарители, не само от местното население, но и от по­далечни места. А това са все предпоставки, които създават известна стабилност и възможност за развиване на различни стопански и книжовни дейности. Но съдбата на мно­ жеството малки манастири в Кюстендилския санджак, сред които и обителта край с. Скрино от този период, е съвсем раз­ лична. В много от тях няма населници и вероятно местното на­ селение се грижи за поддръжката на храма и манастира, като обработва манастирските земи и плаща съответните налози. Вероятно с течение на времето жителите на дадено селище ус­пяват да включат манастирските имоти към своето землище, което довежда  до  запустяване на  манастирските  постройки. За такива обители се съди от запазените местни топоними —„Манастирище”,  „Църквище”  и  др.,  които  се  срещат  често в този регион. Обикновено местното население съхранява традицията на такива места да се правят курбани на дадения светец. Например, местното население от с. Скрино и околните села запазва традицията да се събира в местността „Църковника” на Отчовден (19 октомври, денят, в който се чества паметта на св. Йоан Рилски).
В споменатия  регистър  от  1570/73  г.  е  посочен  и Бобошевският манастир „Св. Димитър”, което за нас е ясно доказателство, че в периода на османското владичество в този район съществуват два манастира – „Свети Отец” край с. Скрино  и  „Св.  Димитър”  край  Бобошево.  Бобошевският манастир  е  включен  в  т.нар.  „вакъфска  част”³    на  регистъра. Обителта се намира в мюлк4   на Есмихан Султан, нахия Дупница, и към него не са посочени никакви данъци. Това предположение се потвърждава и от намерените в района на днешния Руенски манастир множество парчета от керамични съдове и железни клинци, които не са по­ранни от ХV в. заключение трябва да се каже, че вероятно средновековната обител, в която св. Йоан Рилски приема иночество,  посоченият  манастир  „Св.  Отец”  в  регистъра  за Кюстендилския санджак от 1570/73 г., и откритите през 1995 г. основи на храм в местността „Църковника” над с. Скрино са идентични, но поради липсата на неоспорими доказателства, поне за момента, това е само хипотеза, която се надяваме в бъдеще да намери своето потвърждение.